Постинг
12.02.2011 08:48 -
Сутрин
Поредната нощ се изпързаля във фунията на миналото. Слънцето обели като черупка лепкавата покривка на мрака и озари земната повърхност с нежния цвят на жълтеница. Приветствие! Браво! Още веднъж посрещнахме зората с ухилените тъпи мутри на всезнаещи индивиди. Разголихме пъпове и приехме светлината да ни обладае. Юрая Хийп са излишни в този прекрасен момент.
Цигарите ми свършват, а на балкона е хладно. Ебаси! Пепелникът е препълнен с остатъците на нощта, една камара цилиндрични филтри, потънали във вълшебна сива пепел. Устните ми са пожълтели и горчива слюнка е изпълнила пространството между бузите. Още една нощ се изниза покрай мен като вода между пръстите на някой удавник. Дори и не разбрах как и кога. Само цигарите, този неумолим и безгрешен часовник, свидетелстват за отминалото време. Малко стари гангстерски филми, ароматни свещи и нежна мастурбация. Една романтична среща със себе си. Откъсване от болезнената тъкан на реалността. В крайна сметка съм набутан в поредния затвор, само че не килия ограничава свободата ми. Затворен съм между дрезгавия глас на Том Уейтс и скърцането на дървениците в масата. Градът ме е стиснал здраво за топките. Като гайка се завива около шията ми и поражда отвратително усещане за апатия. Постепенно целия ми организъм привиква с него и всичко останало става непознато и невидяно.
От терасата се разкрива една великолепна гледка към сивата безлична архитектура, изниканала между окопите на една забравена война. Гъсти асфалтови реки се носят лениво през пейзажа и вместо с лодки, са изпълнени с ухилени, газоотделящи чудовища. Това ли е прекрасният нов свят към който се бяхме устремили. Това ли е последната спирка? Ебаси кура! Как да оцелеем? С оргии и наркотици! Представям си гигантски съешавания по площадите, стотици потни тела преплетени в магичен танц. Ритмично потръпват, отпускат се и стягат. Следват хиляди едновременни оргазми, едно бомбастично изпразване на цялото човечество, последвано от топли прегръдки и спокоен сън. Трябва ни кокаин. Трябва да го поемем от коремите на развратни малки курви и после с кръвясали очи да си пробиваме път през мъглата, следвайки железните студени релси.
Трудно е за вярване,но отвъд това, отвъд мрачната гробница на живота, съществуват и други места. Безкрайни стръмни склонове, каньони, кристални езера и борови гори. Места незаразени от проказата и гнилоча. Места заредени с нещо, което някоя арт-путка би нарекла космическа енергия. Туристическите агенции ни ги продават като домати на женския пазар и точно като домати ние ги изяждаме за два дни. После обратно в оня въртоп на омраза и сблъсъци, който ни притиска с лепкави пипала и който поради някаква извратена причина наричаме дом.
Посягам с отвращение към бръснача и с усилие свалям петдневната четина, покрила лицето ми. Пускам водата и гледам как малките косъмчета образуват спирала преди да се усмихнат за последно и да потънат в канала. Обръщам гръб на плесента покрила стените на банята и промушвайки се през тесния коридор се измъквам от уютното ми убежище. Оставям добре обучените ми крака да понесат несъразмерното ми тяло по стълбите. Отвратителен вход. Отвратителен блок. Отвратителен квартал. Клатя глава и си повтарям, че не ме чака нищо добро, а през това време алкохолизираните ми съседи спят удобно на междуетажните пространства, завити в одеалото на собствената си урина и намаслени дрехи. Кратка дрямка преди жените им да се събудят и да ги пуснат обратно в малката кутийка, която обитават от 10000 години. О, да! Те ще допълзят радостно като послушни кученца и тихо ще приседнат пред телевизора, ще псуват правителството заедно с медийните хиени, а после щи си легнат с отвратителна ерекция, мечтаейки си как треперещите им ръце опипват влажното пухче на Гала. А аз просто се качвам в трамвая с още три милиона зомбирани същества и докато седя между всичкото онова желязо, си представям как смъквам полата на момичето пред мен и опипвам влажното й пухче.
Цигарите ми свършват, а на балкона е хладно. Ебаси! Пепелникът е препълнен с остатъците на нощта, една камара цилиндрични филтри, потънали във вълшебна сива пепел. Устните ми са пожълтели и горчива слюнка е изпълнила пространството между бузите. Още една нощ се изниза покрай мен като вода между пръстите на някой удавник. Дори и не разбрах как и кога. Само цигарите, този неумолим и безгрешен часовник, свидетелстват за отминалото време. Малко стари гангстерски филми, ароматни свещи и нежна мастурбация. Една романтична среща със себе си. Откъсване от болезнената тъкан на реалността. В крайна сметка съм набутан в поредния затвор, само че не килия ограничава свободата ми. Затворен съм между дрезгавия глас на Том Уейтс и скърцането на дървениците в масата. Градът ме е стиснал здраво за топките. Като гайка се завива около шията ми и поражда отвратително усещане за апатия. Постепенно целия ми организъм привиква с него и всичко останало става непознато и невидяно.
От терасата се разкрива една великолепна гледка към сивата безлична архитектура, изниканала между окопите на една забравена война. Гъсти асфалтови реки се носят лениво през пейзажа и вместо с лодки, са изпълнени с ухилени, газоотделящи чудовища. Това ли е прекрасният нов свят към който се бяхме устремили. Това ли е последната спирка? Ебаси кура! Как да оцелеем? С оргии и наркотици! Представям си гигантски съешавания по площадите, стотици потни тела преплетени в магичен танц. Ритмично потръпват, отпускат се и стягат. Следват хиляди едновременни оргазми, едно бомбастично изпразване на цялото човечество, последвано от топли прегръдки и спокоен сън. Трябва ни кокаин. Трябва да го поемем от коремите на развратни малки курви и после с кръвясали очи да си пробиваме път през мъглата, следвайки железните студени релси.
Трудно е за вярване,но отвъд това, отвъд мрачната гробница на живота, съществуват и други места. Безкрайни стръмни склонове, каньони, кристални езера и борови гори. Места незаразени от проказата и гнилоча. Места заредени с нещо, което някоя арт-путка би нарекла космическа енергия. Туристическите агенции ни ги продават като домати на женския пазар и точно като домати ние ги изяждаме за два дни. После обратно в оня въртоп на омраза и сблъсъци, който ни притиска с лепкави пипала и който поради някаква извратена причина наричаме дом.
Посягам с отвращение към бръснача и с усилие свалям петдневната четина, покрила лицето ми. Пускам водата и гледам как малките косъмчета образуват спирала преди да се усмихнат за последно и да потънат в канала. Обръщам гръб на плесента покрила стените на банята и промушвайки се през тесния коридор се измъквам от уютното ми убежище. Оставям добре обучените ми крака да понесат несъразмерното ми тяло по стълбите. Отвратителен вход. Отвратителен блок. Отвратителен квартал. Клатя глава и си повтарям, че не ме чака нищо добро, а през това време алкохолизираните ми съседи спят удобно на междуетажните пространства, завити в одеалото на собствената си урина и намаслени дрехи. Кратка дрямка преди жените им да се събудят и да ги пуснат обратно в малката кутийка, която обитават от 10000 години. О, да! Те ще допълзят радостно като послушни кученца и тихо ще приседнат пред телевизора, ще псуват правителството заедно с медийните хиени, а после щи си легнат с отвратителна ерекция, мечтаейки си как треперещите им ръце опипват влажното пухче на Гала. А аз просто се качвам в трамвая с още три милиона зомбирани същества и докато седя между всичкото онова желязо, си представям как смъквам полата на момичето пред мен и опипвам влажното й пухче.
Италианският град Удине и село Горно Уди...
Как се става проститутка в България. Сту...
Пети октомври е празник на Стара Загора....
Как се става проститутка в България. Сту...
Пети октомври е празник на Стара Загора....
Търсене
За този блог
Гласове: 2
Архив
